Тиха нощ, свята нощ

*

Дядо Коледа,  дядо Коледа! -
крещи малчуган на бездомника,
който цяло лято пуска брада.

**
Бъдни вечер -
опитвам се да бъда добра
със себе си.

***
Квартални чудеса.
Накарах хората да изчезнат.
Има толкова много места за паркиране!

Снежинка

Този зимен дъжд
е от тези, с които ме наказваш.
Вместо вино и нафора - вода.
От вените Ти.

свобода от глад

този град е далеч от морето

но има храна и за чайките

 

преди да кажеш, че не ме обичаш

ме нахрани с море

за да заплача

индиго

обичам мрака

прегръща ме през кръста

и нежно ме целува зад ухото

а аз приемам слепотата му

 

страхувам се утрото

то винаги ме шамаросва

когато питам изгрева

къде отиде залезът

Елем

Октомври
месец на внезапни смърти
лятото прободено от слънчев лъч
лятото ударено от гръм
лятото замервано със камъни
множат се синините по телата ни
лятото разпънато на кръст
да бъде или да не бъде
и това не е въпрос

Октомври
месец на желаните помятания
есента помята круши
златни превъзходни ябълни
помята костеливи орехи
мавруд за да напълни граала
помята тикви кестенки
цигулки и кратунки по плета
с кръвта си боядисва
шипките

Октомври
месец на бедняка

така оцелявам

щом и небето ме захлупи
(ни Господ)
под мен земята се отваря
(ни Дявол)

есенен натюрморт

на пъпната връв

на лятото -  тиква 

в младата локва -

ехо от слънце

в една постеля -

листо и вятър 

в последната мазка -

лицето (ми)

семейни огнища

прескочи оградата

слънцето 

подпали къщата 

събирам въглени 

топлите - в пазвата 

със студените сърца 

за помен рисувам

посипвам си с пепел косите 

и вдигам по-висока ограда 

* * *

жълъде, жълъде

още една празна глава

под шапката

* * *

след залез слънце 

на детската площадка -

мъжко хоро

Думам ти

Там, където кучешки впряг прави пъртина,
живее човекът, който прави път
и на рибите,
и на сърцето ми.
Още не знае, че то спира и чака.
Да чуе топлата дума.

всяко живо нещо

не събирам черупки от миди
охлювчета на раци отшелници
все по-често говоря със себе си
и други неодушевени 

с камъка, който винаги умира от удавяне
готвя се за там, където нищо друго няма значение
освен като какво ще се завърна
моля се да бъде пустиня
която не убива оазисите си

Овълчиха се гълъбите

В един дъждовен и студен летен ден
лятото свърши.
Това няма нищо общо с астрономията
или друга позитивна наука,
с географската ширина или дължина.
Разбрах, че само зимата е постоянен сезон
и се превърнах в троха за пет хиляди гълъба.
Питам: "Ще ви нахраня ли?"
"Хич(кок)" - отговарят.

единствените плодове на зимата

господ ме замерва с джанки

когато съм гениална - с ябълки

а ти - със снежни топки

за да ме стоплиш

Сбогом на романтиката

Преметнала торба звезди през рамо

луната си отива.

Завинаги. От първа страница.

Когато се събудиш,

няма да ти липсвам.

А вечерта ще бъда само новина

за черна дупка във небето.

* * *

огледалце, огледалце...

две свраки ме въвличат

в спор си

* * *

пладне

надпреварваме се с кукувицата

кой пръв ще изкука

 

 

само добави вятър

*

кацаме в Париж

връщам времето назад

само с час, уви

 

**

плахо

цъфят дръвчетата

първа любов

ден до пладне

слънцето не се е скрило

виж как пече -

плаша сянката си

* * *

тропосват снега за земята

и отлитат

птичите стъпки

***

сто врабеца на храста

честит рожден ден, 

бабо

Сърцато

Сърцето е клише, но не всеки го има.

 

*

по късчето лед знаеш 

къде е най-дълбоката сянка

сърцето ми

 

**

да имаш сърце

да го дадеш на дъждовната капка

така никнат цветята

* * *

в снега
по-оранжева
е мандарината

* * *

слънце - на изток

на запад още вали

кривоглед е господ

* * *

раздяла

с форма на сърце

замръзва локвата

Вещица на края на града

Идвам при теб с една чиста риза.
Втората дадох на онзи със седемте кирливи -
по една за всеки смъртен грях. 
Онзи, който ще почука на вратата ти с осмата
чист като агнец.
Идвам при теб, който не различава синьото от лилаво и мисли, че под очите на клетниците
цъфтят теменужки.
Да тръгна или да изгоря?

* * *

погребение

надвикват се

гарван и свещеник