вторник, 29 декември 2015 г.

събота, 28 ноември 2015 г.

Минута мълчание за другия

Казваш, че е приказно
да легнеш на снега, докато вали.
Но знаеш ли,
че топлиш с тяло снега под теб,
а онзи сняг върху ти
трупа топлина.
Това е другият. Това съм аз.

Ставаш, отърсваш се. И продължаваш.


събота, 21 ноември 2015 г.

сряда, 18 ноември 2015 г.

сряда, 4 ноември 2015 г.

сряда, 21 октомври 2015 г.

простота

закачи мисълта си
на най-дъждовния облак
и нека вали
любов

посрещни пясъка
с отворени шепи
и приеми времето му
за любов

подари слънчоглед
и върни смелостта
на най-късия ден
за любов

любовта е на свършване

петък, 16 октомври 2015 г.

есен

*
пешеходна пътека
блъска ме
вятърът

**
зелен светофар
тръгвам след
разпилените листа


сряда, 7 октомври 2015 г.

сн+яг

зимата
прогледна със очите на момиче
събрало две и две
без чужда помощ

и
все по-трудно ми е
да приема очевидното
щом лятото склопи очи
под тежестта на пръстите ми

петък, 2 октомври 2015 г.

лети, лети

между
истина и неистина
пренася пеперуди в тялото си

издирва се
на стената на рода ми

четвъртък, 17 септември 2015 г.

рецидиви

виновна съм
за хиляди балони, останали без въздух на небето
за хвърчилата, излъгани след моето здрависване
за изоставените в чужди лабиринти
за шала, на който обещах дъха си
и за пуловера, със който не наметнах сянката

при мен се къса нишката

сряда, 16 септември 2015 г.

За остатъците от рая и грешните дръвчета

Там котките са толерантни
към кучешката вярност
на вида.
Ти гониш – казват – и се спасяват на високото дърво.
Ти гониш – казвам – и няма място за спасение.

четвъртък, 10 септември 2015 г.

Босо ми е

Под онзи чадър
щяхме да сме двамата.
Ако беше заваляло.

Вместо това ти подвиквам
"Да не си забравиш чадъра"
и слагам своя в чантата.

На онзи му е все на времето...

неделя, 23 август 2015 г.

Ако трябва да пиша за любов

Този ден
есента се промъкна - малък хищник.
Поигра си със летата ми - бъдещи жертви.
И заспа. Да расте.

четвъртък, 20 август 2015 г.

Не изговаряй напразно името

вали
засилва до кресчендо
за глухите, това е без значение

вали
до непрогледност
за слепите това е без значение

не помня
първия си дъжд
за безразличните това е без значение

ти, който си на небето,
на теб говоря
ти, образ и подобие,
и на глухите и слепите,
и безразличните

петък, 14 август 2015 г.

Кураж

Малките тигри пораснаха, татко,
но все към залеза скачат,
за повече светло от тъмното,
и Господ върза сенките им на небето.
Аз прекрачвам границата
на дъжда - при слънчевото време
на въображението, забравено от бога.

понеделник, 10 август 2015 г.

неделя, 9 август 2015 г.

никога не е достъчно светло

потича
разтроява се
и неочаквано пресъхва

тя е една от странните улици
към сърцето ми

четвъртък, 30 юли 2015 г.

Не пожелавай нищо, което е на ближния ти

идва винаги с празна кошница
пълни я с кривиците ми
качва я на високо
и крещи до бога
"ела си прибери версиите"

вторник, 28 юли 2015 г.

и Който показва милост до хилядно коляно


няма тежест
няма старост
не става вино радостта ми
хвърлете камъните
за да потече като река

четвъртък, 16 юли 2015 г.

да нямаш други богове

негови са
и кучето и котката
да те близне милостта Му
или да те одере

не лъжи

вечер
гласът е пресипнал
от дневните мисли
гълташ го и заспиваш

на сутринта
изплюваш камъчето
фалшиво

неделя, 5 юли 2015 г.

Тръгни с дългата рокля

Защо говорят, че дърветата са неподвижни.
Виж лодките...
Само котвата за кратко им припомня
за корените
и за болката.

Защо говорят, че дърветата са неподвижни.
Виж патериците...

четвъртък, 25 юни 2015 г.

Libertas populi


Той е от онези, които развалят времето.
Ръката му не излиза от джоба
и брои непрекъснато стъклени топчета.
Винаги липсва едно –
това на едноокия цар, който проглежда и абдикира.

Тя е от онези, които познават кога ще се развали времето.
Има в джоба си пясък и брои песъчинките.
Винаги има една в повече.
Нарича я божия.
Слага я в окото ми и слепите пак имат цар.

Той не е републиканец, а ме обича
още от първата капка дъжд.
 

сряда, 24 юни 2015 г.

не помня имена

как да повикам сърцето си
като куче
като котка
или
като човек
чрез
друг човек

неделя, 21 юни 2015 г.

Пак трошим щастливия дом

Когато не намираш трите сестри
губиш кръста, котвата и сърцето си.
И ти става студено.

Щом разбереш, че приятелите на приятелите ти
не са твои приятели,
значи не си имал приятели.
И ти става студено.

Разпадаш се на парчета,
за да подредиш пъзела на някой друг.
И ти става студено.

Разбираш, че си даденост,
а не необходимост.
И ти става студено.

Моят ледник не се топи, господа еколози!

вторник, 2 юни 2015 г.

Задушница

Газя през мравуняка
(дали не бяха хора),
през локвите
(с утайка от небе).
Помилвам теменужките
и се събуждам
с празни шепи.

Черешите останаха при Господ.
И обещанията
на костилките.

неделя, 31 май 2015 г.

понеделник, 25 май 2015 г.

Ако само в събота вечер в аптеките продаваха яйца,всяка неделя сутрин щях да правя палачинки

                                                                                      На В.К.

Явно се чувствате ужасно виновни пред нея,
след като с такава истерия дърпате въженцето,
за да я върнете.
Но въженце няма, или ако е имало
тя го е прерязала, но не с нож или със зъби,
а с молитва. Не се чувствайте поласкани от това.
Молитвата й не е била към вашия или към моя Господ.

Живеем на тази земя, докато някой се тревожи за нас поне
веднъж на ден, и произнася името ни, което живи сме забравили.

събота, 2 май 2015 г.

понеделник, 20 април 2015 г.

кучешки спомен

заглушавам вятъра с гласа ти
който взех назаем
докато те няма

ела си и ме направи
безмълвна

събота, 18 април 2015 г.

не се опитвай

да опитомиш светлина
там, където трябва
да е тъмно

отвори шепите
и им гребни вода

четвъртък, 16 април 2015 г.

Чупливо

Тя е порцелановата балерина на Господ,
която той сподели с нас
за малко ♥
___________________________________
♥ Почина Ваня Константинова
Обичам те! Почивай в мир!

вторник, 7 април 2015 г.

Страсти

Велики Понеделник
Една студена ръка
е причината за
глобалното затопляне на сърцето.

Велики Вторник
Сама или без Теб
не е едно и също.

Велика Сряда
Средата на хляба
е камък.
С него храня Его-то.

Велики Четвъртък
С най-старата женска ръка
правя кръст.

Велики Петък
Толкова много сълзи
по стъклото.
Спирам своите.

Велика Събота
От "осана" до "разпни го"
вървя до теб.
Сега губя височина.

Великден
Дойде, видя и възкресе.
Поглъщам въздух,
преглъщам въздух,
за да прокарам буцата.

петък, 3 април 2015 г.

Честит рожден ден, Маргарет!


Веригата се скъса
и спомените нямат значение.
Забравяш старите ленти,
черно-белите снимки,
портретите (ако има такива)
Казваш на баща си,
че кръвта е 90 процента вода.
Оставяш 10 процента надежда,
че отново ще може да каже:
„Честит рожден ден, Маргарет!”.

петък, 27 март 2015 г.

Стихотворение от 1923 година

Утре фризьорката ми заминава за Лондон. С бебето си и порасналата си дъщеря. Там я чака сестра й с бъдещото си бебе.
"Искам да живея спокойно - ми каза, и да знам за какво работя".

България е тъжна Андерсенова приказка.
"Купете си кибрит, господин президент,
купете си кибрит, господин премиер
купете си кибрит..."
България е зимна вечер и в локвите става на кал.
България - една човешка длан, стисната в юмрук
срещу седем милиона боксови круши.

петък, 20 март 2015 г.

еклипс

***
първа пролет
посрещам я
със сняг и сол

***
слънчево затъмнение
още един цвят
на орхидеята ми

неделя, 15 март 2015 г.

paper jam

докато я гледам анфас
разбирам, че мога да я нарисувам
само в профил
тъгата ми

четвъртък, 12 март 2015 г.

понеделник, 2 март 2015 г.

мокасини на босо

живея на острова от анкетите
(какво или кого бихте взели на самотен остров?)
взех само егото си
развивам го до егоизъм
за са се защитя

днес някой пресуши водата
и сега съм на върха на планина

петък, 27 февруари 2015 г.

безредици

ръцете миришат на лимони
и единственият плевел в сърцето е орхидея
сега си представи, че точно тези ръце
ти носят това сърце
а ти казваш "не, благодаря, вече си имам"

петък, 20 февруари 2015 г.

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

да се хванем за

ръцете са люлка на цивилизацията
ръцете са весла към отвъдното
по линията на любовта
по тази на живота

подавам ръка на вятъра
той ме нарича развейпрах

събота, 24 януари 2015 г.

сряда, 21 януари 2015 г.

И на най-добрите представления има поне едно празно място

В тази история няма любов
и главният герой умира малко след средата.
Истината е сок от боровинки,
от който петната не излизат и от това
страдат всички.
Очите ми парят от безсънията ти, Господи,
дори и в неделя.
Какво пък толкова? Почини си. Излез от облака.
Сутрин ще ставам преди теб
и ще ти оставям бележка на хладилника.
Вечер ти ще си лягаш, преди да се прибера,
а мен ще ме чака топла вечеря и запалена свещ.

Мир няма да има, а болка от преглъщането,
защото плътта отказва божествен произход.

понеделник, 12 януари 2015 г.

Поради лошата метеорологична обстановка, днес ангели няма да летят

За свраките
по върховете на дърветата
и за себе си,
колебаеща се на снега,
търся обща дума,
за да прекърша еволюцията.


неделя, 11 януари 2015 г.

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Подвижни мостове

Дъхът ми остана
върху прозореца на автобуса.
Някой след мен
ще го забърше с ръка,
за да прогледне отвъд.

понеделник, 5 януари 2015 г.