видях го, без вежди, без коса и с шапка невидимка

бях жадна гладна
отидох в лоното на вятъра
бозах от изтока му и от запада
отби ме севера
но ме захрани юга
накрая дълго ме люля
докато се събудя

Триграма

Минало
гониш
нощните пеперуди
когато ме наричаш слънце

Настояще
залязвам
опашка от облаци
за последния ми лъч

Бъдеще
тежи ми тишината
ще ми помогнеш ли,
щурецо

затвори капака, да не избяга

лятото свършва след
три боядисвания
(за няколко светли кичура повече)
три комедии
(всяко лято заслужава своята ледена епоха)
три седмици сянка
(умира от смях, когато я гъделичкаш)
и три снимки
(с червени очи, с червени, с ...)

белова

направих хляб
завих го в кърпа
навън дъждът изтри деня
за да си разпилея черновите
сега си лягам
и не знам
дали ще се събудя
дали ще ме обичат
дали ще имам име
само хлябът ми
е в кърпа вързан