Corvus corax

погали ме храстът
закачи ме дренът
слънчев лъч окото ми не вади...

сън е било
едно две три
сън са били трите принца
три две едно
сън са били трите единства

По гарванът каца на рамото ми

топи ли се ледът над слънчевия сплит

защото
пролетта краде от вдъхновението ми
и лятото краде мечтите
а на косите ми увисна есента
дарих сърцето на зимата
и шипката и плодовете й
за милосърдие и цвят

а тя в постелята си ме покани
и ме научи да съм ангел