смътна хипотеза е Земята*

за някои Земята е убежище –
спокоен дом, любов по писани закони
и мирис на ванилия в капана за къртици

за други – стоппатрон
живеят в хладния покой на сънища,
а утрото за тях е глухонямо
след гладния въпрос „къде съм?”

и как да им разкажеш за Икар
като Дедал е болка
след всеки полетял към изтока си
и сложил край на изречението
преди да стигне огнената точка
______________________________________________

*заглавието е част от стихотворението на elsion „Левиатан”

(без заглавие)

фойерверки
казваш:
сълзите ти са цветни

преписано от ягодов лист

раздялата си иска тъмното,
една идея дъжд,
заглъхващ гръм
и дворянска луна за свидетел

за слънцето от сламена колиба
това е непосилно -
спестено му е,
защото никога човешки крак
по него не е стъпвал

Moulin Blanc

запуши устата на мълчанието
с книжен юмрук
от първа страница на всекидневник
и говори
говори
говори
на вятърa
докато пресипнеш
и не се превърнеш
в мелница

Център за градска мобилност

Старият автобус „Мерцѐдес”
се надвиква със себе си
през ревящия и хълцащ двигател,
скърцащите ламарини
и издишащата хармоника.
През песента на колелата
и шамарите на вратите,
които се усилват след отдалечаващите се
хубави крака на къдравото момиче.
Слизам с чувство за вина,
което поставям най-отгоре
на пирамидата от дини,
защото се сещам за туркинята с трите деца,
която разказваше софийското си лято
за един пробит пъпеш
и няколко гръцки дини повече.

Къде са добрият, лошият и злият?

Tokuda hospital haiku

птича песен
преди изгрев
коремът ми къркори

в банята -
фото плочка с локомотив
вдишвам топлата пара

100 метра
разходка по коридора
нямам съперници

сестрата почуква
по вената ми
влиза иглата

изписват ме
няма цвят
по японските вишни

дрейф на континентите

двамата мучачос
под сомбреро
за трети пъти минават плажа
с топлата си царевица

апетитът ми е безразличен
към всичко топло
освен към погледа ти,
навярно закачен на някой кактус
в родината на царевицата

отвес

луната днес
е копче на балтон
със скрито закопчаване

звездите гаснат
като клечки на кибрит,
пропуснали Превер,
а болката ми
ме изправя над водата

преди да скоча
ще приличам на разпятие,
но никой няма да се сети
за Йордан

(без заглавие)

*
жега
на пътния знак
снежинката - цяла

*
от мен
до морето
четири диска "избрано"