четвъртък, 21 август 2014 г.

високо, високо...

всяка сутрин
поздравявам слънцето
когато го няма
поздравявам себе си за куража
да не го измислям

вторник, 12 август 2014 г.

умира слънцето. луната ражда. звездите са половин сираци винаги

когато му каза, че тръгва
той си глътна езика
оттогава седи на терасата
и клати глава в различните нейни посоки

не иска да я събере отново
вече няма език
но има глава, която да падне

понеделник, 11 август 2014 г.

високо напрежение

този щъркел, кацнал на
стрелата на крана,
видяхме аз, залязващото слънце
и опулената супер луна

после Господ щракна с пръсти
и смени картината

вторник, 5 август 2014 г.

за прозрачните намерения на септември и безразличния август

*
отсякоха тополата
и направиха маса с шест стола
празни
за празник

**
посяваш патерици
и жънеш истини,
бастуне

неделя, 3 август 2014 г.

Понякога тъмното не крие сълзите си

Когато винаги близкото минало
забрави да си вземе хапчетата,
се връща при нея.
И няма перо или меч , които да опишат
ужаса в очите й  и скрежа по върха на пръстите.
След опустошението тя сяда в скута
на своя courage и заспива.

Винаги сънува любимите деца на Сена -
подути и посинели от обичта (на водата).