пусни камъка, човеко

гълъб се събужда
с шепа слънце
и една троха

вернисаж "Сътворение"

когато си нещастен
единствения въпрос
на който търсиш отговор
е дали някога си бил щастлив
затова ела до кофата са боклук
да вием след линейката
с бездомния пес
да протегнем ръка към небето
и приемем показалеца
на божественото

кинематограф

има неща
които не трябва да виждаш
кой се крие в тъмния ъгъл
какво пише на смачканата бележка
смъртта на дете

затова не се взирай в белите стени
защото Господ само те чака
и пуска летерната магика

рицарско

дъждът
подрани с ден
да скрие сълзите

петровден

цяло лято
режеш дърва
все мислиш за зимата

старо желязо купувам

нощем
по алеята на кучетата
се разхождат важно котки
затварят очите си бездомници
вият безнадеждно влюбени

сутрин
близнаците на господ
измитат мустаците от мишките
оправят леглата на бездомните
а в джобовете им подрънкват
блудните звезди на любовта

Не забравяй, обичам череши

Липите цъфнаха, скъпа.
Остави децата малко да ги гледа Господ
и ела.
Погали косата ми,
отвори очите ми.
Смехът ти е както преди,
но сълзите ти са по-мъдри.
Липите цъфнаха, скъпа,
а мен пак ме няма.

Липите цъфнаха.
Отвий сърцето си.

и послушните кучки вършат магарии

съблякох роклята си
и наметнах магарешката кожа
магарешкия инат

късно е, либе, за кокал, за китка
цялата нива - в магарешки тръни
сега аз съм керванът
а ти лай

…на ръст едноетажно*

децата се радват
на дъжда
на снега
на слънцето
на вятъра
не се боят от пълните с вода обувки
от посинелите си пръсти и алените бузи
не крият луничките си
усмихват се през вятърния водопад в косите

вземи си куче
кръсти го радост
и върни детето

по-страшно е да живееш на кръста, отколкото да умреш на него

пита
къде се крие паякът -
в ъгъла
къде се крие светлината -
в ъгъла

казва
всеки овал лъже
само ъгълът е прав

погреба двама мъже
и три кучета
на дъщеря си
с една кука изплете пелерина
от нишката на паяка
дано я опази

Старостта

рафта с книгите
чаша вино

още ли я наричаш мъдрост?

въдицата на луната

душата е скитница. затвориш ли очи - излиза и оставя вратата отворена.
тя няма утъпкани пътеки, за които да кажеш "аз бях тук". събудиш ли се, значи се е прибрала.

в просеката -
слънчеви зайчета

Orbis

градът ме напусна
през прозореца, който никога не отварям
остана полето
онази шир с едно единствено дърво
на което
или се бесиш
или кацаш като птица

истинската тишина е, Сине, тази
след бесилото
и отлетяла птица

разчупи петъка

когато не си подготвен за живот
смъртта ти прощава
и те оставя да живееш

от четирите сестри
останаха най-голямата
и най-малката
сега делят света само
на(й)две

островът на четиристотинте жени

дълго чаках

да се родиш

да пораснеш

да ме обичаш

пазвата й - недокосната

утробата й  - празна ясла

приютила само сламата

от твоите лета

убийство неизбежно като залез

обичам снега
вадя душата му
и го превръщам в памук

публичният дом на ветровете

на това място се срещнахме
на това място се разделяме
между началото и края
са ветровете - топли и студени
кристално извратени
галещо камшичести
въртоглави

оставам там
проскубаната врана на мадам
с едно единствено перо
в сърцето