петък, 31 декември 2010 г.

Магазинът *

Там ще чуеш истории – ръчно тъкани и багрени, ковани, низани. Всяка история си има вещ, която можеш да купиш или пък – не.

Между сукманите на Мирела, шапките на Мустафа, пръстените на Теодор, планинския кристал и яспис на Даниела, пеперудите на Мира е и моята книга „Дизайнерски сняг”.

* София, ул. Цар Иван-Шишман 4



миротворецът

ако бях родена в далечния изток
ветрилото ми щеше да е
изящно оръжие

ако бях родена на запад
ветрилото ми щеше да е
параван за емоции

„ако” е другото име на невъзможност
и силното ми оръжие
е емомоцията

а ти пацифист ли си?

четвъртък, 30 декември 2010 г.

По детски*

Виж как
се смее беловласо
в току-наболата брада.
Виж как
прохожда с патета
и цопва в локва-океан.
Виж как
посоката на въртележката обърна -
подгонили опашките си кончета.
Виж как
се крие под калъфите -
в уюта на домашен дух.
Виж как
чете направо края -
началото е то.
Виж времето -
пантофките на Мук обуло е.

*Стихотворението е от първата ми поетична книга "Небе и други герои" (АРС, 2007)

вторник, 28 декември 2010 г.

...що е долу на земята

Трудно е да се придвижиш по снега.

Но естеството на утъпкания сняг
не е пътека, а пързалка,
затова е грешно (дори в библейски смисъл)
да кажа:
„добър ти път”.
Вярното е: „меко приземяване”.

По-смълчана от полетата,
опирам гръб до мантинелата
на градската поледица

и от писател, вече съм читател
на онова, което пишат
вързаните кънки.

понеделник, 27 декември 2010 г.

Лебедова песен за кукувица

Тя беше проста кукувица. Откакто свят светува.
Въпреки че:
„Ку-ку, ку-ку...” – „Още колко години ще живея?”, пита мъжкият страх;
„Ку-ку, ку-ку...” – „Кога ще се омъжа?”, пита женската неувереност;
„Ку-ку, ку-ку...” – „Обича ме, не ме обича...” – „Хлапета!”, използват я за маргаритка.
Тя беше проста кукувица. Но имаше мечти – за дом, семейство. Да отгледа деца, да се радва на внуци и да може да пее.
Както всяка Коледа се събуди сама. Усети драскане по гърлото. Посягайки към хапчето, се прокашля... и запя.
Изпя всичките коледни песни, които беше научила откакто свят светува... и потъна в размисъл.

сряда, 22 декември 2010 г.

Green bar или не искам да бъда Тарантино

Хо-хо-хо, Merry Christmas…

Светът около мен е в шотландско каре –
червено, зелено и прокрадващо се бяло.
Смело е сърцето ми –
пулсираща червена лампа
и ме превръща в кучето на Павлов,
и зная - идваш,
а после е зародишът на снежна топка,
която ще остави следата си по теб.

Зеленото е фон за истинност.

Премерване на сили

Пролог
Някъде – високо горе –
студът се тъпче със снега
за нощните ми писти.
Чете „Сън в лятна нощ” –
разсмива се с напълнена уста.

Тук – долу –
вали насила от трохитe.

Отегчените автори убиват, нали?
Оцелявам.
Като екшън герой, от когото
авторът не може да отърве,
получил хиляди писма
с молба да го помилва.

Това ме кара да ти вярвам,
че съм измислена наистина.

Епилог
Спасеният
от стъпки сняг
умира в шепите ми.

Животът е рецидивист.

понеделник, 20 декември 2010 г.

антисатурново

когато
всяка дупка се запълва
с дъжд за жадния
с море – за неспокойния
и с думи-стъпала
нагоре ли, надолу ли?
(it doesn’t matter)
изниква запазено за теб
стъпалото
на онзи ескалатор

да вдигнеш гълъбите...

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Заповядайте на „Дизайнерски сняг”!

След „Небе и други герои”, „Дизайнерски сняг” е втората ми поетична книга, зад която застават издателство „АРС”, Благоевград и Валентин Дишев.
Още от ъндърграунда на книгата – редактор Владимир Левчев, художник на корицата Огнян Георгиев.

И така, заповядайте на „Дизайнерски сняг”!
Ден: 20 декември 2010 година
Час: 18.30
Място: Клуб „Кендъл”, София, „ул. 6-ти септември” 55


от автора :)

Искам да споделя и чудото, което дойде при Мария и Александър - Лидия, която проплака на снежния 15 декември. Да ви е жива и здрава!

И днес вали сняг, Лидия

няма да е тиха Коледата ти, Мария
но чувай този плач като бъдещия смях
на момиченцето, което дълго няма
да иска нищо друго освен теб
и за първи път ще пусне ръката ти,
за да откъсне цвете (пак за теб)
или да погали пеперуда,
а ти ще усетиш малката болка
от първата раздяла

събота, 11 декември 2010 г.

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Хотей(я)

Ако живея по Фън Шуй,
с всичките му предмети,
няма да има място за мен.

Всъщност,
бях смеещият се Буда
два пъти в този живот
и галех
корема си.

сряда, 8 декември 2010 г.

Snow slip

Няма по-тихо падане
от това на снега
и гласа, спънат в шепа.

Утре ще ми разкажеш
за грохота от сгромолясването
на падналия, Лавина.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Какво не знаят лекарите

Дъщеря ми е лепнала вирус
с висока тепература.
„Бръкнала си в горещата пазва на зимата” – казвам,-
а тя – „Не разбирам”,
въпрки че вчера споделяхме (четвърто)класни знания
за преносните думи.
Поглеждам към мача по телевизора.
На около два самолетни часа на запад от мен
се веят сняг и знамена.
„Българи-юнаци!” – скандира главоболието,
докато ми връзва панделки
със трикольора.