Деловата част

Знам точно колко ще е къса паметта ми,
за да вдигнеш поглед.
Знам точно колко ще е дълга мисълта ми,
за да сведеш глава.
Знам кога ще съм в черно,
за да мисля в оранжево.
Знам точно колко стъпала ще изкача,
без да се задъхам.

Живея в западното крило
на сърцето ти
и отглеждам залезите.

Сродни проекти

На слабия му трябва силен.
На силния
му трябва Господ.
Пази за зимите си медальона
с Богородица.
Зачевай Господ. Не раждай,
че ще Го загубиш.

Ехо от прелистване

Любовта
е загрижената домакиня,
която преди да замине,
уговаря тъгата
да ни полива.

Остри парчета

Тогава ти каза: "Ела с мен",
но аз изхвърлих бялата книга на очакването
в контейнера с надпис "Стъкло".
Чу ли кристалния звук?
Ще ти избоде очите.

Мит са тънките французойки

Толкова много смачкани охлюви
по пътя към Фуджияма!
Последният горещник
не можа да разтопи сърцето ми.

Страховеи

*
Не съм Ева
ако се страхувам от змия
и ябълка.
Не съм Ева.
Реброто беше дървено.

**
Ще съм щастлива
ако намеря поне един човек,
който няма да вдигне рамене "Е,и?",
когато му кажа, че Японското посолство
се намира на ул. "Люлякова градина".

***
Вече знам
къде е палтенцето
на Малкия принц.
На Плиска - върху раменете
на Радой Ралин.

****
Защо пак се страхувам от дъжда?
Пустините не се страхуват.

Дъжд при дъжда…

Колко грама поезия има в една

дантелена рокля,

когато баща ти от железничар

се е превърнал в клошар,

щъркелът отказва да стъпи

с два крака на земята,

а юли се намята със зимен вятър?

От август знам, че почва да вали отдясно.

Но август гледа винаги във огледалото.

Сърцето ми закусва с вчерашния дъжд

от просешката шапка.

И вярва ситият…

Истината за водопада

По стечение на обстоятелствата
съм река, която губи почва
под краката си.