четвъртък, 25 юни 2015 г.

Libertas populi


Той е от онези, които развалят времето.
Ръката му не излиза от джоба
и брои непрекъснато стъклени топчета.
Винаги липсва едно –
това на едноокия цар, който проглежда и абдикира.

Тя е от онези, които познават кога ще се развали времето.
Има в джоба си пясък и брои песъчинките.
Винаги има една в повече.
Нарича я божия.
Слага я в окото ми и слепите пак имат цар.

Той не е републиканец, а ме обича
още от първата капка дъжд.
 

сряда, 24 юни 2015 г.

не помня имена

как да повикам сърцето си
като куче
като котка
или
като човек
чрез
друг човек

неделя, 21 юни 2015 г.

Пак трошим щастливия дом

Когато не намираш трите сестри
губиш кръста, котвата и сърцето си.
И ти става студено.

Щом разбереш, че приятелите на приятелите ти
не са твои приятели,
значи не си имал приятели.
И ти става студено.

Разпадаш се на парчета,
за да подредиш пъзела на някой друг.
И ти става студено.

Разбираш, че си даденост,
а не необходимост.
И ти става студено.

Моят ледник не се топи, господа еколози!

вторник, 2 юни 2015 г.

Задушница

Газя през мравуняка
(дали не бяха хора),
през локвите
(с утайка от небе).
Помилвам теменужките
и се събуждам
с празни шепи.

Черешите останаха при Господ.
И обещанията
на костилките.