вторник, 26 април 2016 г.

колибри

днес ще ти напиша писмо
по онзи старовремския начин -
на хартия - с малкото технология на химикала

ще опитвам много обръщения
докато те нарека по най-истинския начин
за да смачкам на топка поне пет листа
за предстоящата зима
после ще ти пиша за времето (тук е студено),
за да звуча дистанцирано
или "студено ми е",
като детски намек за интимност
ще ти разкажа за последната прочетена книга
(преди да се отдам на съня)
за книгата, която само разлиствам
(април е месец най-жесток*)
и за тази, която ще ти дам да прочетеш
ето чувам да казваш "никога не я чети, когато си сама"
ще споделя мислите си - десеткраки кучета -
на  които обещах последната си луна,
пазена за мен и теб (ако остареем, разбира се)

днес ти пиша писмо
вдигам похлупака на сърцето си
и всичко отива по дяволите

ръката ми потъва
в аурата измислена от теб
реални са масата двата стола
и идеално оправеното легло

вторник, 12 април 2016 г.

Когато входящата рана не съвпада с изходящата

~
Да ходиш по вода
е като да плуваш в облаците.
Трябва само да си го представиш
и да имаш Господ за свидетел.

~~
Този камък прилича на котка.
Чакал е сто години
да го погаля.

неделя, 10 април 2016 г.

петък, 8 април 2016 г.

когато чуваш полета и виждаш песента

виновен си,
че остана да живееш след нея
че сутрин заспиваш
а вечер се събуждаш
изгладнял за спомени
но нищо от това, което помниш
не е тя
нея просто я няма
в онзи ден изтъня
и се стопи пред очите ти
преди да ги накараш
да я всмучат в зениците
за да можеш да я разпръснеш
където тя пожела – в детски шепи
през най-знойния ден
виновен си,
че остана да живееш след нея

след моята зима