Като котка се промъква утрото.
И дебне.
Когато се събудя скача и дере очите ми.
До кръв.
Като котка се промъква вечерта
и скача в скута ми, и мърка.
Докато милостиво не приспи сърцето ми.
неделя, 14 юни 2026 г.
вторник, 9 юни 2026 г.
Mamma mia!
Мъж в метрото чете поезия.
От истинска книга. Държи я нежно
с двете си ръце в долния край.
Интересното е, че го прави отзад напред,
което значи, може би, че я препрочита.
На черната му фланелка има череп и
надпис "No fear" .
След рязкото тръгване на влака,
погледът ми без страх намира опора на рамото му.
Става, затваря книгата и слиза.
А аз пиша немислимото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)