Пролог
Някъде – високо горе –
студът се тъпче със снега
за нощните ми писти.
Чете „Сън в лятна нощ” –
разсмива се с напълнена уста.
Тук – долу –
вали насила от трохитe.
Отегчените автори убиват, нали?
Оцелявам.
Като екшън герой, от когото
авторът не може да отърве,
получил хиляди писма
с молба да го помилва.
Това ме кара да ти вярвам,
че съм измислена наистина.
Епилог
Спасеният
от стъпки сняг
умира в шепите ми.
Животът е рецидивист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар