Бибоп

В парка с фон Витоша,
от близката гайда звучи „мила моя мамо”
(приспивна за вулканите ми),
от далечната – се носи протяжната песен на Родопите
(обикаля космоса ми).
От друго далече, саксофонът на Ярдбърд изглажда бръчките ми
(две алт, две тенор и една баритон).
Тръгваме към големия магазин за джунджурии.
Там си слагам ангелски криле на ластик.
Преди да ме изстреляш към небето,
ми правиш дигитална снимка. Спомням си стар негатив:
аз – бяла, крилете – черни.
Връщам се бързо.
Навън вали – казвам –, а между капките няма място от ангели.

В колата любимите ни песни
звучат
от сушината на радиото.