това е улицата на жените
с пет куки
плетат и не поздравяват
няма я в жълтите страници
имам в джоба си
синьо конско мънисто
слагам го в първия
оплетен по пладне чорап
и казвам „добър ден” и „благодаря”
едновременно
връзвам шарен пискюл
на кобилата на есента
за да ми позволи
да я прескоча
бяло ми е
като нощ като полюс
нищо и никакви
шест земни месеца
Няма коментари:
Публикуване на коментар