безгрижието ми
виси на клон
и като ленивец го мързи
дори да се протегне,
за да ме вземе за храна;
от сякаш сто години спи в хамак,
линее,
безименният изтънява
и брачната му клетва
се търкулва
да си нагледа нивката
амур смени стрелата с перодръжка
и
затова съм костенурката в орлови нокти,
която се стоварва
на главата ти
Няма коментари:
Публикуване на коментар