сряда, 24 август 2011 г.

другите

движат се безшумно
и докато клепачът ти се отваря
след поредното неволно мигване
кафето е пред теб,
мирише на сочни препечени филийки,
защото и маслото вече е попило

след тези хора
всичко се топи в устата
вкусовите ти рецептори
са настроени за одата на радостта

споменът за тях е като детство – безсезонен,
за да не чувстваш тежестта
на календарите

Няма коментари:

Публикуване на коментар