бял кон, бяла кобила

майка и баба
с толкова къси коси
и между тях къдриците на малчуган,
пред които дори вятърът не устоя,
престана да жуми,
преди да преброи до десет,
и хукна

"спукано гърне!" - извиках,
а така добре се криех
зад думите си