♂♀

Господ писал е Природата.
Сам. Без придворни поети.
После Сам - рецитирал.
За да го чуе все пак някой,
написал си човек със малко „ч“.
Поставил го до голямото „П“.
Дълго време, по своя воля, бил човекът на колене
пред това голямо „П“.
Спокоен бил Господ, даже доволен.
Тогава направил човека придворен Поет.
Голямо „П“ до голямото „П“. Растяло,
растяло и вече самò рецитирало. Изправено.
От високото гледало.
Започнал тогава Господ да кашля, да храчи с
вулканите. Да тропа със крак, да люлее
Земята. Но не спрял рецитала.
Уморил се и легнал. Въртял се наляво, надясно.
Океана разплисквал – цунами. Накрая заспал.
Оттогава не чува. Бълнува
своя си Удсток.