В този ден истината влиза
през отворения ми прозорец
като кавга, разлята по асфалта.
Да скоча в центъра й да престане?
Не! Просто ще се
изроди във изумление: „Поредна глезотия!“
Сдобрявам тялото с ожулените колене на мисълта
и заваля.
Излизам от стаята. Оставям мухите да ме одумват.
Дъждът е ежедневно и единственото приземяване господне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар