Тя живее на дните в нощите.
В полите й помияри се пощят,
тиха лудост с мирис на небе.
Тя е проста частица на сложни понятия,
тя е другата птица изгорила крилата си.
Игленик на ръката без вуду залитане,
тя е половината на душата ми.
Отхапана от свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар