В мазето на детството ми
има голяма стъклена дамаджана,в която ферментира вино.
Така и така вадиха семките на гроздето,
но не знаеха как да направят от тях олио.
Между родителите ми ужасно скърца.
От лято на лято баба ми плете
все по-дебела ушанка.Слага я на главата ми.
„Нищо не чувам – й казвам.“
А тя се усмихва доволна.
____________________________________________________
* Този текст е вдъхновен от номинираната за Националната награда
за поезия "Иван Николов" 2013 на Жанет-45 книга на Диана Иванова
- “Басма и габардин” (”Жанет 45″, 2013)
Да ви имам номинацията!
Реших дори с малко закъснение да те "полазя". ЧРД на патерица! И не се вълнувай толкова от басмите, щото "трафик винаги има" според Оля Стоянова ( ...) Хайде вълнувай се с това, което можеш и го можеш добре. Добринова....
ОтговорИзтриванеДобре си ми дошъл, полазнико! И благодаря, че сети за РД-то (йощ нося срама по челото, че те забравих тази година :))
ИзтриванеТо си е за вълнение, щото вече трафика е джем от басми, габардини и прочее шивашки материали, които обаче не стават за "од котюр", както му викат французите :)