неделя, 3 август 2014 г.

Понякога тъмното не крие сълзите си

Когато винаги близкото минало
забрави да си вземе хапчетата,
се връща при нея.
И няма перо или меч , които да опишат
ужаса в очите й  и скрежа по върха на пръстите.
След опустошението тя сяда в скута
на своя courage и заспива.

Винаги сънува любимите деца на Сена -
подути и посинели от обичта (на водата).

Няма коментари:

Публикуване на коментар