когато чуваш полета и виждаш песента

виновен си,
че остана да живееш след нея
че сутрин заспиваш
а вечер се събуждаш
изгладнял за спомени
но нищо от това, което помниш
не е тя
нея просто я няма
в онзи ден изтъня
и се стопи пред очите ти
преди да ги накараш
да я всмучат в зениците
за да можеш да я разпръснеш
където тя пожела – в детски шепи
през най-знойния ден
виновен си,
че остана да живееш след нея

след моята зима