ако винаги казвам истината, няма как да ти разказвам приказки, няма как да пусна завесите

впрягам суеверията пред луната
изкрещявам "дий" ...
идва изгревът с разрошена грива
плюе три пъти през рамо
и започва да ръми
върху сънения черен котарак
любими, не гали косите ми
покрити с лунен прах
любими, затвори очите ми
преди да лумне нещо в тях
любими, няма беззащитен паяк
колкото и малък да изглежда
щом лунната му сянка стигна до сърцето ти
"бела съм, бела съм, юначе ..."
не вярвай на черния гарван
само си грачи
не вярвай, че аз съм...