Пантеон

Извади го от джоба си:
- Вземи слънцето. Не се бой, не пари.
- Лъжеш. Слънце в джоб не стои и ръцете ти са целите в мехури.
- Не лъжа. Пари само, докато го сложиш в джоба. После постепенно изстива.
- За какво ми е изстинало слънце?
- За помен.
Протягам ръцете си:
- Аз, за помен, с тия две ръце питки меся, пека ги в жарта и докато са още горещи с полепнали въглени ги търкулвам към Господа. А той нетърпелив ги лови и ръцете му после целите в мехури.
Гледа ме:
- Значи ти си била.
Гледам то:
- Значи ти си.