През оградата на съседа
надничат божури.
Той не знае. Не вижда цялата
картина.
Любопитството уби котката – им
казвам –
а те се поклащат невярващо и се
смеят, смеят, смеят…
Винаги съм знаела от какво умират
божурите.
От смях.
Затова Господ връща най-тъжните
хора като божури.
Здравей, мамо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар