някой събуди заспалото червейче
то се протегна, разтърка очи
и се огледа – изтъняло от толкова
много летаргия
намери костилка на спомен,
зася я в полето на съмнало вчера,
почака точно две пролети,
взети една с друга,
и се нахрани с узрели прозрения
хайде, заспивай, немирнико,
мир и прах по черешите
ялови са костилките
Няма коментари:
Публикуване на коментар