Люлючета

Толкова е лесно един юни
да мине през теб.
Просто трябва да кажеш
“няма да го направя”
и да седнеш по турски в средата му
или да почнеш курс по английски
за напреднали със времето,
за да научиш топ десет на лъжите,
които се спрягат по света (и у вас),
а после да кажеш “take a decision”
за следващите дни (от средата до края),
в смисъла на “не мога да не”:
видя морето (аз съм гумено пате);
потърся онази перла, която окото ми
отгледа от песъчинка;
усетя как изтича пясъкът през шепите,
а после изяжда стъпалата ми.
Не мога да повярвам, че
във века на предупрежденията
и защитите, някой може да изгори
(на фланелка) и да се превърне
в голям бял белег,
докато малката Ева непрекъснато ядосва
ужасно дебелата си майка,
като се учи да плува
в коленичилото море, което я носи
нагоре-надолу по вълните си,
превърнати в неспокойни адамови ябълки.

Ето така един юни минава през теб
и се буди с чужда буква в средата:
“Любов” ли казахте?
(лесно, лихва, лилаво...).