не излизай сама
при новолуние
ще те закачи на рога си
и докато не преяде
със светлина
няма да те пусне
беше прекрасно – не спираше тя –
висях
а тъмнината горе
гъделичкаше петите ми
смехът ми чупеше
оловните кристали
петпръсти стъкълца потъваха в очите
не искаш ли да видиш – попита се
и махна черните си очила
пред огледалото
по земята
пробяга лунен тик
и засънува дракони
Няма коментари:
Публикуване на коментар