слово за свободата

и беше вторник
(небето закусваше с облаци)
и заваля
и спря
(капчуците, както винаги, разбраха последни)
и изгря слънце
(по навик),
но котките не бяха любопитни
(клепачите им – наполовина затворени, а не наполовина отворени)
и беше ден, без който нямаше да има сътворение,
и можех да пропусна,
като поправителна матура
за презрелостници