Пролетта дойде, мека като тридневна брада на просрочен уикенд. Прочете последния брой на "Втора младост", като обърна особено внимание на редакционния колектив. Забеляза промените от лани и поклати тъжно глава. После обу единствения си ботуш и заподскача да нагледа звяр и природа.
пролетно небе –
кой яде от
синята боичка?
Професорът, който както всяка сутрин бягаше – повече за дивертименто, отколкото за здраве, усети минорен сърбеж в очите. „Пак се почна” – и все още наум кихна два пъти в сол-мажор, преди да се обърне с „Докторе, кажи” към тичащия срещу му мъж, с когото отдавна бяха много повече от лекар-пациент. Докторът радостно развижи четирите си опашни прешлена, каза: „Similia similibus curantur” и му предписа инхалации с червен пипер.
Пролетта остана точно толкова, колкото трябваше, а колко бе това – и една година не знае. Както винаги някои дървета до последно отказваха да признаят голотата си и трябваше спешно да се търси опитна змия. Но най-трудно се оказа намирането на ланшни сочни ябълки.
пролетно дърво –
познанието ни
покрива с листа
(а мъдростта – с шума).
Няма коментари:
Публикуване на коментар