Торба лъжи

Смокинята върза.
Стани, Лазаре!

Настъргах сапуна
в дървеното корито.
Ще изпера бялата ти риза.
Стани, Лазаре!

Това съм аз –
до теб на снимката.
Защо мълчиш?
Онази в огледалото
не я познавам.
Стани, Лазаре!

Идват оплаквачките.
А ти ще им отвориш.