Въображението ми
е Поршето, което нямам.
Ускорявам...
Как да спазвам пътните знаци,
щом не ги виждам?
Не можеш да ме спреш.
Превърнах стоппалката ти в слънчоглед.
Козирувай на шапката ми невидимка,
докато ти разказвам защо,
когато ме хвърли на лъвовете,
те ми подадоха лапа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар