Старият автобус „Мерцѐдес”
се надвиква със себе си
през ревящия и хълцащ двигател,
скърцащите ламарини
и издишащата хармоника.
През песента на колелата
и шамарите на вратите,
които се усилват след отдалечаващите се
хубави крака на къдравото момиче.
Слизам с чувство за вина,
което поставям най-отгоре
на пирамидата от дини,
защото се сещам за туркинята с трите деца,
която разказваше софийското си лято
за един пробит пъпеш
и няколко гръцки дини повече.
Къде са добрият, лошият и злият?
Няма коментари:
Публикуване на коментар