за някои Земята е убежище –
спокоен дом, любов по писани закони
и мирис на ванилия в капана за къртици
за други – стоппатрон
живеят в хладния покой на сънища,
а утрото за тях е глухонямо
след гладния въпрос „къде съм?”
и как да им разкажеш за Икар
като Дедал е болка
след всеки полетял към изтока си
и сложил край на изречението
преди да стигне огнената точка
______________________________________________
*заглавието е част от стихотворението на elsion „Левиатан”
Няма коментари:
Публикуване на коментар