събота, 5 ноември 2011 г.

дишай!

красиви думи
политат
и може би от тях зачеват ангелите
след вечернята на Бог
после крият плода си под белите мантии
и слизат при нас,
за да чуем най-желания плач

обидата, изречена на глас,
е камък сляп
захвърлен в небесата,
ударил се вьв райските врати

прости
и си вдигни главата
за светлия
метеоритен дъжд

Няма коментари:

Публикуване на коментар