В шест сутринта
влизам в стаята като студена вода.
Събуждам
поредното утро, което
нетърпеливо си проправя път в тъмнината
като идващата вече топла.
В девет знам, че този ден е последен за крушата,
паднала на асфалта.
Единствен начин
да му пожелае „Добро утро“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар