Прибра се. Тя закачи палтото, а после протегна ръка и му подаде ухото си.
Прошепна ѝ :
- Рисувала си слънчогледи.
За вечеря изяде сам “Шатобриан за двама”. Непрекъснато повтаряше колко е хубав панираният език.
И пак усмихнато каза:
- Тази вечер си особено мълчалива.
Легнаха си. Когато случайно погледна лицето ѝ, забеляза, че е малко бледа, но пък я похвали за превъзходното “червено” в сангрията.
Както всяка сутрин, закуси със сърцето ѝ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар