Денят е още кратък и затова чакам дъщеря си в училищния двор. Гледам в осветените прозорци на малкия салон на първия етаж. Там, мъж с вратовръзка, е застанал пред десетина момиченца. По движенията им разбирам, че се учат да валсират.
Раз, два, три - няма огледала.
Раз, два, три - няма бални рокли.
Раз, два, три - няма кавалери.
Раз, два, три... Лесно е да движиш въздуха.
Невъзможно е да се опреш на него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар