Градът се подписва по мен
с прахта по обувките.
Срещу напукания подпис на студа
не помага и шведската грижа.
На умората мастилото събирам
в торбички под очите си.
Баркодът на нощта
се настанява в разширените зеници,
а неграмотно утро забожда две топлийки там.
Аз съм гипсова отливка,
по алеята на славата Му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар