С поезията - до тук

Докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти,
той не спираше да плува под облаците.
Бавно, методично, сякаш в главата му
тиктакаше метроном.

Ако бях във времето на някоя от световните войни,
щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън не спираха да стрелят -
откоси, които никой метроном не би пожелал да отброи".

Ако бях в сърцето на някоя революция щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
метрономът на гилотината не засече нито веднъж -
глави, пасти, глави, пасти...

Ако бях до цигулката на Вивалди, щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения,
някои от които по два пъти, навън сезоните нехаеха".

Ако бях древна колкото Египет, щях да напиша:
"докато четях десетте стихотворения, някои от които по два пъти,
строяха пирамидите, а на въпросите на Сфинкса можеха
да отговорят само лястовиците".

Ако бях  в пещерата на прачовека ми, щях да чакам
лястовиците, музиката, метронома, оръдията, гилотината,
за да прочета първото си стихотворение.