Върху покривката с трохите
настанява керамичните пиленца
и подрежда нож до вилица,
нож до вилица…
Тежестта за из път,
после още колко мога да нося.
Най-тежко – когато изпусна товара.
В ъгъла, само в ъгъла на устните
се крие мракът
на всяко светло начало.
Зад купестите облаци в очите,
зеницата била е слънцето
на всички черни дупки.
Запълва луната с изрезките
от новолуния
и драсва клечката…
Няма коментари:
Публикуване на коментар