Славейкова награда 2013

Olive’s

Животните се дресират или с болка, или с лакомство,

или и с двете – рибка за делфина, камшик и мръвка за лъва,

бучки захар за коня...

Седим в градината на маслинения ресторант,

поръчваме си лакомства и спестяваме болката.

Вечерта ни намята като ескимоски кожух

и ни се предлага девствена като ледена пързалка,

по която току-що е минал рактрака.

Още е лято – почесваме езиците – поне до края на септември, нали?

Разбираме истерията си за топлина,

и какво е да си куче без потни жлези, или котка,

която няма инстинкта да пие вода в жегата.

Пристигат десертите:

моят – топъл  и твоят – леден.

Изяждаме половината и ги разменяме.

Добре дресиран, докосваш ръката ми.

Добре дресирана, не я отдръпвам.

Само Господ знае откъде, но

в градината на маслинения ресторант започва да вали.

Подхвърлям Му захаросаната черешка –

първа стъпка във висшата дресура.

Нели Добринова