Самоотричане

Знам, все по-трудно теглиш
композицията на летата ми.
Така че, ще забравя сред полето
спалния вагон, след него
в гнездото на орлите ще оставя пощенския -
да се разказва дълго за излюпените гълъби.
Вагонът-ресторант ще подаря на нищите блажени,
за да ядат и с развалени зъби.
Ще си запазя само конския вагон
за общото ни оседлано бъдеще.

Виж, веселите облаци над лулата ти се връщат.
Да спи дъждът под камък,
да спи дъждът...