За пет минути се разминахме с дъжда.
Прибрах се - той пък заваля.
Сега се стича тъжно по прозореца,
а аз допирам длан от другата страна.
И обещавам утре да не бързам,
когато той, заплеснат по чуждите прозорци,
закъснее.
И обещавам да не нося дъждобран,
когато утре заедно се смеем,
и тръгнем под ръка небето да ни е свидетел.
И обещавам - пак ще станем непознати,
аз под стрехата, ти…
дъжд под дъжда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар