Тя е човекът на кучешките поляни.
Обича странно нелепите кучета,
слага светулки на безнадеждни деца.
Пие чай от лютичета и
ми идва на гости с червена коса.
Или се беси и тръгва към Господ -
момчешки подстригана с бяла коса.
Той е Господ.
Отнел й е толкова много неща,
а тя все първа подава ръка
и се смее с гласа на Мария.
Още храни осела му -
нали му е родна сестра.
И тъгува с Йосифовата сълза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар