Някой ден ще бъда
толкова добра и спокойна,
че няма да ми пука
дали сутиенът ми
е в тон с бикините.
Дали имам бримка
на чорапо(гащите)
със бозав цвят.
Дали имам онова едва
забележимо “гръндж”
в строго официалното си облекло.
Дали мириша на манджата,
готвена преди два дни.
Дали ще изплача
зелените точици
в кафявите си очи.
Дали ще яхам метлата
като онази Маргарита.
Някой ден ще бъда
добра и спокойна –
като стар люлеещ стол,
като моаре върху прашен бюфет,
като четирите дебели куки
(има толкова неизплетени чорапи).
Сега, за Бога,
или пък за неговия обърнат пентаграм, –
не ми предписвайте успокоителни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар