Шменти капели

Вчера присъствах на връчването на Националната награда за поетична книга "Иван Николов" на издателство "Жанет 45", което се състоя в малката голяма зала на театър "Сфумато". Присъствието в нея беше много, много рехаво. Може би се дължеше на падналия сняг, кой знае...
Първа на сцената бе Божана Апостолова, както се полага, разбира се. От нейните встъпителни слова пролича завидното й познаване на отношенията между Господ и Поетите. След това се наложи тезата за нейната роля на посредник в тези отношения, защото отпускайки душата на Поета с едни 10 бона, той ще може да се освободи от ежедневната мисъл за оцеляване и цяла година ще пише красиви стихове. Алилуя, както казват братята хАмериканци!
После Божана каза, че не се е месила в работата на журито и че дори не е присъствала на финалното заседание, на което е бил определен победителят.
В следващото действие ни бе предложен филм за Иван Николов. На мен ми беше сравнително интересно, защото за първи път присъствам на връчването на наградата, но на тези, които се влачат всяка година, едва ли.
В трето действие на сцената излезе част от журито - Екатерина Йосифова и Илко Димитров, който беше прекръстен от Божана в Стефанов, ако не ми изневерява паметта.
С хъкане и мъкане журито спомена номинираните по азбучен ред, за да не си личели личните пристрастия:
● Аксиния Михайлова, „Разкопчаване на тялото” („Жанет 45”, Пловдив)
● Валентин Дишев, „Ортелий” („Арс”, Благоевград)
● Васил Балев, „Злак” („Факел експрес”, София)
● Марин Бодаков, „Наивно изкуство” („Жанет 45”, Пловдив)
● Румен Леонидов, „Сляпа неделя” („Жанет 45”, Пловдив)
● Цветанка Еленкова, „Изкривяване” („Стигмати”, София)

При представянето на всяка от номинирините книги те проличаха. Особено към някои, разбира се - „Разкопчаване на тялото” с редактор Екатерина Йосифова,„Наивно изкуство” с редактор Илко Димитров.
Стана ясно, че журито е нарушило регламента в памет на Малина Томова и й дава голямата награда.
Преди да бъдат обявени другите победители, журито спомена и книги, които са ги впечатлили, но не са стигнали до номинации.
На Екатерина Йосифова й беше особено мъчно за провинциалните поети, тъй като и тя била живяла в провинцията и знаела какво е. Учудващо! Според мен провинциалните поети са си супер. Примери много - Ловеч, будителката Алтенка Сапунджиева с ник LATINKA_ZLATNA и любимка на акад. Благовеста Касабова, бургаските поети, които винаги се номинират за наградата "Христо Фотев" и др.
След предпочитанията и на Илко Димитров бяха обявени и другите победители.
И така, уважаеми читатели, тазгодишната национална награда се раздели на три - между Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов.
Да им е честита на живите и да напишат следващата година прекрасни стихотворения на стойност 3000 лв.
Трябва да кажа нещо за феновете на Дишев. Той беше там, макар че Божана Апостолова обяви, че той й се обадил от Благоевград да й каже, че няма да може да дойде, а пък той седеше на първия ред. Явно не бе забелязала, че е променил намеренията си.

Накрая искам да кажа, че събитието беше много смешно, но мен ми стана малко тъжно за това, което в България, тези събрали се хорица и провъзгласили се за лице и глас на поезията, наричат поезия.