На ”гъза на георграфията”, което е точно до секунда понятие, защото го разделя своеобразен Гринуич, за разлика от „вдън горите тилилейски”, където преобладава дълбочината на субективните възприятия, живееше Тя. Живееше, живееше, докато не й писна. Писъкът й се превърна в единица мярка за продължителност на n-тата липса. Запушете си ушите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар